| © Copyright 2007 RAZGRADNEWS.COM ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ ЗА КОНТАКТИ REDAKTOR@RAZGRADNEWS.COM |
Данаил Дечев е роден на 20.VІІІ.1891 година в гр.Разград в семейството на агроном. Едва седем годишен
той загубва баща си и това е първата болка в живота на момчето. Малкия Данаил расте плах, затворен и
все по-склонен към усамотяване. Деен участник в детството на художника е учителят по рисуване Драган
Данаилов. Данаил Дечев още съвсем отрано изпитва непреодолимо влечение към рисуването. Горещият
стремеж на момчето да замине за София и да постъпи в художествената академия се сблъсква с
лаконичния отказ на възрастния брат. Юношата бива изпратен в Сливенското текстилно училище. След
училището идва казармата, която е само мимолетен преход към суровите изпитания на бойните
фронтове.
По волята на случайността Данаил Дечев попада в Пловдив и става служител в митницата, но за кратко
време. Привързан към изкуството, той е принуден да пише букви върху ленти за ученически шапки, да
рисува винетки за реклами или за пощенски картички. В 1921 година Данаил Дечев за първи път се
осмелява да предложи своя работа на една изложба-изложбата на южнобългарските художници.
Картината бива приета и младия живописец става член на дружеството. През 1926 г. Данаил Дечев за
първи път взема участие в първата обща изложба на Дружеството на художниците в България. През 1933
г. художника открива своя самостоятелна изложба в София. През 1937 г. Данаил Дечев се премества да
живее в столицата , по късно заминава за Разград, където остава чак до 9.ІХ 1944 г. Данаил Дечев
посвещава цял цикъл забележителни платна на родния си край Лудогорието. Уредил 30 самостоятелни
изложби в различни градове на страната. От 1921 година участвувал редовно в изложбите на
Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив, от 1926 г. във всички ОХИ на СБХ. С успех е
показвал свои картини в чужбина.
През 1958 г. бива уредена юбилейната изложба на Данаил Дечев, която може само до известна степен
да бъде смятана за равносметка на голямото дело, защото тъкмо в следващите години той създава
някои от най-ярките си творби.
На 1 Януари 1962 г. художникът бива прикован от парализа. Умира на 5.VІІІ.1968 г.
През 1971 г. бе уредена втората юбилейна изложба в родния му край.
За заслугите му към родното изкуство уе удостоен със званието “Заслужил художник” -1952 г. и “Народен
художник” - 1969 г посмъртно. Лауреат е на Димитровска награда -1950 г. Награден е с ордените “Кирил и
Методий”, “Народна Република България” – І степен и “Георги Димитров”.
Негови творби притежават НХГ, СГХГ, ДХГ Пловдив, Казанлък, Русе и галериите във Варна, Враца, Стара
Загора, Сливен, Разград, Шумен, Карлово, Кърджали, Елена и много държави и частни сбирки.
той загубва баща си и това е първата болка в живота на момчето. Малкия Данаил расте плах, затворен и
все по-склонен към усамотяване. Деен участник в детството на художника е учителят по рисуване Драган
Данаилов. Данаил Дечев още съвсем отрано изпитва непреодолимо влечение към рисуването. Горещият
стремеж на момчето да замине за София и да постъпи в художествената академия се сблъсква с
лаконичния отказ на възрастния брат. Юношата бива изпратен в Сливенското текстилно училище. След
училището идва казармата, която е само мимолетен преход към суровите изпитания на бойните
фронтове.
По волята на случайността Данаил Дечев попада в Пловдив и става служител в митницата, но за кратко
време. Привързан към изкуството, той е принуден да пише букви върху ленти за ученически шапки, да
рисува винетки за реклами или за пощенски картички. В 1921 година Данаил Дечев за първи път се
осмелява да предложи своя работа на една изложба-изложбата на южнобългарските художници.
Картината бива приета и младия живописец става член на дружеството. През 1926 г. Данаил Дечев за
първи път взема участие в първата обща изложба на Дружеството на художниците в България. През 1933
г. художника открива своя самостоятелна изложба в София. През 1937 г. Данаил Дечев се премества да
живее в столицата , по късно заминава за Разград, където остава чак до 9.ІХ 1944 г. Данаил Дечев
посвещава цял цикъл забележителни платна на родния си край Лудогорието. Уредил 30 самостоятелни
изложби в различни градове на страната. От 1921 година участвувал редовно в изложбите на
Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив, от 1926 г. във всички ОХИ на СБХ. С успех е
показвал свои картини в чужбина.
През 1958 г. бива уредена юбилейната изложба на Данаил Дечев, която може само до известна степен
да бъде смятана за равносметка на голямото дело, защото тъкмо в следващите години той създава
някои от най-ярките си творби.
На 1 Януари 1962 г. художникът бива прикован от парализа. Умира на 5.VІІІ.1968 г.
През 1971 г. бе уредена втората юбилейна изложба в родния му край.
За заслугите му към родното изкуство уе удостоен със званието “Заслужил художник” -1952 г. и “Народен
художник” - 1969 г посмъртно. Лауреат е на Димитровска награда -1950 г. Награден е с ордените “Кирил и
Методий”, “Народна Република България” – І степен и “Георги Димитров”.
Негови творби притежават НХГ, СГХГ, ДХГ Пловдив, Казанлък, Русе и галериите във Варна, Враца, Стара
Загора, Сливен, Разград, Шумен, Карлово, Кърджали, Елена и много държави и частни сбирки.