| © Copyright 2007 RAZGRADNEWS.COM ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ ЗА КОНТАКТИ REDAKTOR@RAZGRADNEWS.COM |
произведения- Соната за пиано, Соната за цигулка и пиано, Четири скици за голям оркестър, Първа
симфония, Първа балада за оркестър.
симфония, Първа балада за оркестър.
След завръщането си в България Димитър Ненов работи като стажант – архитект в частно бюро, като
архитект в Министерството на благоустрояването и Главната дирекция на БДЖ. По негови проекти са
построени обществени сгради, направен е балдахинът на главния вход на храм-паметника “Александър
Невски”. Той разработва и подробна проекто програма за постройка на собствена сграда на
Държавната музикална академия. Но не архитектурата, а музиката става съдържанието на неговия
живот. Изявил се като пианист, през 1931 година Димитър Ненов е изпратен на специализация в
чужбина. Най-напред отива в Италия, след това в Германия и от там в Полша при големия пианист Егоп
Петри. Уволнен от длъжността която заемал-архитект при Главна дирекция на БДЖ, той е принуден да
се завърне в България преди да е положил изпит за получаване на документа за музикално
образование.
От 1931 г. до 1932 г. е Директор на частно музикално училище. През 1932 отново отива в Италия. В
Болоня полага изпит и получава диплом за музикално образование.
След завръщането си Димитър Ненов работи като преподавател в Държавната музикална
консерватория 1933-1935 г., ръководител и създател на музикалния отдел към радио София 1935-1937
г., професор в Държавната музикална консерватория от 1937 г.
Педагогическите му принципи като професор по пиано са художествено най- прогресивни, научно
обосновани, новаторски. С широката си ерудираност, с голямата си художествена задълбоченост и с
индивидуалния си творчески подход той свързва българското пианистично изкуство с най-големите
световни традиции.
Концертната му дейност през този период е равна на апостолска мисия в културния живот на страната.
Макар и пианист от световна класа, той разнася своето изпълнителско изкуство из цялата страна.
Навсякъде публиката с възторг посреща неговите клавирни концерти. През тези години се обогатява и
неговото композиционно творчество. Създадени са вече Рапсодична фантазия, симфонична балада
“Балканът”, песенните цикли “Родина” и “На дача” по стихове на Дора Габе и Елисавета Багряна.
Неговите творби се отличават със своята самобитност и дълбоко национално съдържание, с висока
култура и композиционна техника с извънредна художествено-творческа фантазия.
Димитър Ненов е носител на Димитровска награда 1952 г.
На 30.08.1953 година умира пианистът, композитора и педагога Димитър Ненов.
Със своя национален потенциал Димитър Ненов допринася за един голям качествен скок на
българската култура на световно равнище.
симфония, Първа балада за оркестър.
симфония, Първа балада за оркестър.
След завръщането си в България Димитър Ненов работи като стажант – архитект в частно бюро, като
архитект в Министерството на благоустрояването и Главната дирекция на БДЖ. По негови проекти са
построени обществени сгради, направен е балдахинът на главния вход на храм-паметника “Александър
Невски”. Той разработва и подробна проекто програма за постройка на собствена сграда на
Държавната музикална академия. Но не архитектурата, а музиката става съдържанието на неговия
живот. Изявил се като пианист, през 1931 година Димитър Ненов е изпратен на специализация в
чужбина. Най-напред отива в Италия, след това в Германия и от там в Полша при големия пианист Егоп
Петри. Уволнен от длъжността която заемал-архитект при Главна дирекция на БДЖ, той е принуден да
се завърне в България преди да е положил изпит за получаване на документа за музикално
образование.
От 1931 г. до 1932 г. е Директор на частно музикално училище. През 1932 отново отива в Италия. В
Болоня полага изпит и получава диплом за музикално образование.
След завръщането си Димитър Ненов работи като преподавател в Държавната музикална
консерватория 1933-1935 г., ръководител и създател на музикалния отдел към радио София 1935-1937
г., професор в Държавната музикална консерватория от 1937 г.
Педагогическите му принципи като професор по пиано са художествено най- прогресивни, научно
обосновани, новаторски. С широката си ерудираност, с голямата си художествена задълбоченост и с
индивидуалния си творчески подход той свързва българското пианистично изкуство с най-големите
световни традиции.
Концертната му дейност през този период е равна на апостолска мисия в културния живот на страната.
Макар и пианист от световна класа, той разнася своето изпълнителско изкуство из цялата страна.
Навсякъде публиката с възторг посреща неговите клавирни концерти. През тези години се обогатява и
неговото композиционно творчество. Създадени са вече Рапсодична фантазия, симфонична балада
“Балканът”, песенните цикли “Родина” и “На дача” по стихове на Дора Габе и Елисавета Багряна.
Неговите творби се отличават със своята самобитност и дълбоко национално съдържание, с висока
култура и композиционна техника с извънредна художествено-творческа фантазия.
Димитър Ненов е носител на Димитровска награда 1952 г.
На 30.08.1953 година умира пианистът, композитора и педагога Димитър Ненов.
Със своя национален потенциал Димитър Ненов допринася за един голям качествен скок на
българската култура на световно равнище.