| © Copyright 2007 RAZGRADNEWS.COM ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ ЗА КОНТАКТИ REDAKTOR@RAZGRADNEWS.COM |
Станка Николица Спасо-Еленина е първата възрожденска поетеса, публицистка и една от първите
преводачки в България. Родена е през 1835 г.в Разград, в семейството на търговеца Спас Стоянов и
Елена Спасоглу, преселници от с.Арнауткьой /Пороище/.Учи във взаимното училище при Никола
Икономов, който спомага за духовното й израстване. Усвоила два чужди езика тя се запознава с
творбите на известни писатели и става една от най-образованите жени в града.
След завършване на училището се залавя с обучението и възпитанието на подрастващите девойки.
Станка Спасо е първата учителка в Разград. По-късно тя става съпруга на Никола Икономов и заедно
учителствуват в Русенското девическо училище. След завръщането си в Разград продължава своята
просветна и гражданска дейност. Участвува активно в женското движение и е една от основателките на
женското дружество “Майчина грижа” в града.
Станка Николица е първата будителка на българските жени. В 1853 Г. В Белград е отпечатана една
малка книжка “Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца”, преведена и побългарена от
Станка Николица Спасо-Еленина /едно богато поетично име, което включва името на съпруга, бащата и
майката, като израз на уважение към най-близките/. Книгата е превод на част от съчиненията на
сръбския просветител Доситей Обрадович, борец против патриархалните възгледи на жената и
застъпник за женското образование. Станка Николица възприема реформаторските му идеи и се
заема да помогне за културното издигане на своите сънароднички. Накрая на книгата е поместено
“Обявление”-оригинална творба със силен граждански заряд, с която тя се изявява като първата
българска публицистка и радетелка за женското равноправие. В началото авторката изказва
одобрението си, че от няколко години и в нашето отечество се е почувствала ползата от просвещението
на женския род, но за съжаление все още са рядкост “съставни учебни книги” за жените. “Прочее,
питам, какво трябва да правим! – Да уловим перото, и сяка според силата си да гледа да изработи нещо
за своите дружки”. В края на обявлението Станка Николица съобщава, че е превела 2 книги, което
доказва активната и преводаческа дейност. Но поради трудните условия преди Освобождението те не
са отпечатани и не се знае нищо за ръкописите. Друга значима проява на авторката е четиристишието
поместено на последната гръбна страница, с което Станка Николица Спасо-Еленина се очертава като
първата българска поетеса.
“Малка книжка за жените
дето им показва бодро.
Да се пазят от злините,
И да се отнасят мъдро.”
Както отбелязва още в 1932 г. Петър Динеков, в това четиристишие е показана за времето си
изумително вярна и точна стихотворна реч. Книжката наемира радушен прием навсякъде из българско.
Тя бива въведена като “спомагало за свободен и разбран прочит” в много девически училища. Тя става
наръчник на женското образование, на пробуденото женско движение за повече просвета, за повече
култура. Станка Николица Спасо-Еленина остава с будно съзнание до последните дни на живота си.
Умира на 7.ХІІ.1920 година в Разград като оставя за поколенията примера на своя светъл живот.
преводачки в България. Родена е през 1835 г.в Разград, в семейството на търговеца Спас Стоянов и
Елена Спасоглу, преселници от с.Арнауткьой /Пороище/.Учи във взаимното училище при Никола
Икономов, който спомага за духовното й израстване. Усвоила два чужди езика тя се запознава с
творбите на известни писатели и става една от най-образованите жени в града.
След завършване на училището се залавя с обучението и възпитанието на подрастващите девойки.
Станка Спасо е първата учителка в Разград. По-късно тя става съпруга на Никола Икономов и заедно
учителствуват в Русенското девическо училище. След завръщането си в Разград продължава своята
просветна и гражданска дейност. Участвува активно в женското движение и е една от основателките на
женското дружество “Майчина грижа” в града.
Станка Николица е първата будителка на българските жени. В 1853 Г. В Белград е отпечатана една
малка книжка “Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца”, преведена и побългарена от
Станка Николица Спасо-Еленина /едно богато поетично име, което включва името на съпруга, бащата и
майката, като израз на уважение към най-близките/. Книгата е превод на част от съчиненията на
сръбския просветител Доситей Обрадович, борец против патриархалните възгледи на жената и
застъпник за женското образование. Станка Николица възприема реформаторските му идеи и се
заема да помогне за културното издигане на своите сънароднички. Накрая на книгата е поместено
“Обявление”-оригинална творба със силен граждански заряд, с която тя се изявява като първата
българска публицистка и радетелка за женското равноправие. В началото авторката изказва
одобрението си, че от няколко години и в нашето отечество се е почувствала ползата от просвещението
на женския род, но за съжаление все още са рядкост “съставни учебни книги” за жените. “Прочее,
питам, какво трябва да правим! – Да уловим перото, и сяка според силата си да гледа да изработи нещо
за своите дружки”. В края на обявлението Станка Николица съобщава, че е превела 2 книги, което
доказва активната и преводаческа дейност. Но поради трудните условия преди Освобождението те не
са отпечатани и не се знае нищо за ръкописите. Друга значима проява на авторката е четиристишието
поместено на последната гръбна страница, с което Станка Николица Спасо-Еленина се очертава като
първата българска поетеса.
“Малка книжка за жените
дето им показва бодро.
Да се пазят от злините,
И да се отнасят мъдро.”
Както отбелязва още в 1932 г. Петър Динеков, в това четиристишие е показана за времето си
изумително вярна и точна стихотворна реч. Книжката наемира радушен прием навсякъде из българско.
Тя бива въведена като “спомагало за свободен и разбран прочит” в много девически училища. Тя става
наръчник на женското образование, на пробуденото женско движение за повече просвета, за повече
култура. Станка Николица Спасо-Еленина остава с будно съзнание до последните дни на живота си.
Умира на 7.ХІІ.1920 година в Разград като оставя за поколенията примера на своя светъл живот.