| © Copyright 2007 RAZGRADNEWS.COM ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ ЗА КОНТАКТИ REDAKTOR@RAZGRADNEWS.COM |
самостоятелни разходки на Илия Петров в света на изобразителното изкуство са подготвени от
капризите на неговото въображение. На 10 годишна възраст Илия петров взема уроци от живописеца
Димитър Радойков, учител по рисуване в Русе. По време на войните семейството се премества в София и
ползотворния допир с изкуството е осъществен. Амбициозният гимназист посещава салоните на
Софийското рисувално училище, защото иска да обогати своята техника. През 1921 г. Илия петров е вече
кандидат-студент в Художествената академия. През 1925 г. той спечелва годишния конкурс в Академията
с картината “На нивата”. След есента на 1926 година Илия петров бърза да разшири границите на
познатия свят. Той спечелва обявения конкурс с картината “Лодкаря” и три портрета и заминава като
стипендиант на Запад- Германия, Франция, Италия и Австрия. Завършил живопис при проф. Никола
Маринов, той специализира в Мюнхен в частното училище на Хайнрих Ман. След завръщането в България
Илия Петров е принуден да постъпи на работа като прогимназиален учител. През 1941 г. спечелва
конкурс за преподавател в Художествената академия, а през 1946 г. е вече професор. Той е избран за
председател на първия отечественофронтовски комитет в Академията и неин пръв заместник-ректор, а
не много след това ректор и главен секретар на СБХ (1949-1951) и (1957-1959).
Илия Петров е един от големите български художници реалисти, с многостранна творческа изява.
Работи в областта на всички жанрове-портрети, фигурална композиция, голо тяло, пейзажи и
натюрморти. Известен и като график и илюстратор. Проявил се още през 30-те години, той има голям
принос за укрепване на реалистичната насока и тенденции в съвременното българско изобразително
изкуство. Художник със своя, подчертано изразена живописна и пластична концепция. Моделира
формите с богата тоналност. Нарисувал редица портрети с внушителна изразителност и индивидуална
характеристика. Дълбоко вдъхновен от героизма и социалистическото дело на нашата нация след 9
Септември 1944 година, той създава високо идейни живописни композиции. В тях разкрива
революционния и патриотичен дух на българския народ, проявен през Септемврийското въстание 1923
година и през време на съпротивителната борба 1941-1944 г. Непосредствено след 9 Септември 1944 г.
в композициите на Илия Петров преобладават революционните теми: “Съпротивата”-1945 г., “Партизани
в акция” – 1947 г., “Септември 1923 г.”-1947 г., “Разстрел”.
От 1927 г. Илия Петров редовно е участвал в изложбите на дружество “Родно изкуство” . От 1931 г.в
изложбите на дружеството на независимите художници и във всички ОХИ на СБХ. Взема участие и в
много международни и колективни изложби в чужбина – Германия, Италия, Румъния, Югославия,
Унгария, СССР, Швейцария, Индия. Уредил е три самостоятелни изложби – в Мюнхен 1927 г. и две в
София през 1928 и 1969 г.
Негови творби притежават НХГ, СГХГ и много галерии в страната – Пловдив, Варна, Бургас, Разград,
Сливен, Хасково, Видин, Русе, Велико Търново, Търговище, Казанлък, Карлово. Произведения от Илия
Петров се намират и в музея на Пушкин в Москва. За големите заслуги към българското изкуство е
удостоен със званието “Заслужил художник “ през 1951 г., “Народен художник” през 1963 г., “Герой на
социалистическия труд” през 1967 г. Два пъти е лауреат на Димитровска награда 1950 и 1959 г., а през
1971 г.е избран за член на БАН.
Илия Петров почива през 1975 година. ЦК на БКП решава Художествената гимназия в гр. София и
Художествената галерия в родния му град да носят неговото име
капризите на неговото въображение. На 10 годишна възраст Илия петров взема уроци от живописеца
Димитър Радойков, учител по рисуване в Русе. По време на войните семейството се премества в София и
ползотворния допир с изкуството е осъществен. Амбициозният гимназист посещава салоните на
Софийското рисувално училище, защото иска да обогати своята техника. През 1921 г. Илия петров е вече
кандидат-студент в Художествената академия. През 1925 г. той спечелва годишния конкурс в Академията
с картината “На нивата”. След есента на 1926 година Илия петров бърза да разшири границите на
познатия свят. Той спечелва обявения конкурс с картината “Лодкаря” и три портрета и заминава като
стипендиант на Запад- Германия, Франция, Италия и Австрия. Завършил живопис при проф. Никола
Маринов, той специализира в Мюнхен в частното училище на Хайнрих Ман. След завръщането в България
Илия Петров е принуден да постъпи на работа като прогимназиален учител. През 1941 г. спечелва
конкурс за преподавател в Художествената академия, а през 1946 г. е вече професор. Той е избран за
председател на първия отечественофронтовски комитет в Академията и неин пръв заместник-ректор, а
не много след това ректор и главен секретар на СБХ (1949-1951) и (1957-1959).
Илия Петров е един от големите български художници реалисти, с многостранна творческа изява.
Работи в областта на всички жанрове-портрети, фигурална композиция, голо тяло, пейзажи и
натюрморти. Известен и като график и илюстратор. Проявил се още през 30-те години, той има голям
принос за укрепване на реалистичната насока и тенденции в съвременното българско изобразително
изкуство. Художник със своя, подчертано изразена живописна и пластична концепция. Моделира
формите с богата тоналност. Нарисувал редица портрети с внушителна изразителност и индивидуална
характеристика. Дълбоко вдъхновен от героизма и социалистическото дело на нашата нация след 9
Септември 1944 година, той създава високо идейни живописни композиции. В тях разкрива
революционния и патриотичен дух на българския народ, проявен през Септемврийското въстание 1923
година и през време на съпротивителната борба 1941-1944 г. Непосредствено след 9 Септември 1944 г.
в композициите на Илия Петров преобладават революционните теми: “Съпротивата”-1945 г., “Партизани
в акция” – 1947 г., “Септември 1923 г.”-1947 г., “Разстрел”.
От 1927 г. Илия Петров редовно е участвал в изложбите на дружество “Родно изкуство” . От 1931 г.в
изложбите на дружеството на независимите художници и във всички ОХИ на СБХ. Взема участие и в
много международни и колективни изложби в чужбина – Германия, Италия, Румъния, Югославия,
Унгария, СССР, Швейцария, Индия. Уредил е три самостоятелни изложби – в Мюнхен 1927 г. и две в
София през 1928 и 1969 г.
Негови творби притежават НХГ, СГХГ и много галерии в страната – Пловдив, Варна, Бургас, Разград,
Сливен, Хасково, Видин, Русе, Велико Търново, Търговище, Казанлък, Карлово. Произведения от Илия
Петров се намират и в музея на Пушкин в Москва. За големите заслуги към българското изкуство е
удостоен със званието “Заслужил художник “ през 1951 г., “Народен художник” през 1963 г., “Герой на
социалистическия труд” през 1967 г. Два пъти е лауреат на Димитровска награда 1950 и 1959 г., а през
1971 г.е избран за член на БАН.
Илия Петров почива през 1975 година. ЦК на БКП решава Художествената гимназия в гр. София и
Художествената галерия в родния му град да носят неговото име