| © Copyright 2007 RAZGRADNEWS.COM ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ ЗА КОНТАКТИ REDAKTOR@RAZGRADNEWS.COM |
образование. Няколко години работи с брат си Стефан- търговец на хранителни и други стоки.След това
продължава обучението си в централната гимназия в Болград /Бесарабия/. През 1878 г. отива в Прага,
където завършва Малостранската гимназия и през 1881 г.е приет в Чешката политехника- отдел
индустриална химия, която специалност успешно завършва през 1884 г. Като студент е посещавал
факултативно и лекциите по природни и исторически науки в Пражкия университет.
През 1884 г. Явашов се завръща в Разград и веднага е назначен за учител в Окръжното петокласно
училище, а от 1885 г. е избран за окръжен училищен инспектор, която длъжност заема до 1889 г. След
това е назначен за първостепенен учител в Търново, после инспектор в София и от 1891 г. отново
постъпва като инспектор в Разградски окръг. Развива активна обществено-политическа дейност. Избран
е за народен представител и секретар на Третото Велико народно събрание през 1886-1887 г.
Многостранните му научни интереси се развиват предимно в три области: природните и исторически
науки, учебното дело. По негово настояване Окръжната постоянна комисия му предоставя 1200 лв. и с
доброволни помощи Явашов организира първите археологически разкопки в западната част на
Хисарлъшката крепост /дн.Абритус/ през 1887 г. Разкрива основи на трикорабна базилика от V-VІ век,
надпис на латински и много находки. С тях той урежда музейна сбирка в сградата на мъжката гимназия.
/днес ЕСПУ Н.Й.Вапцаров / с което поставя началото на Разградския музей. Следващите разкопки
провежда в източната част на Абритус през 1893 г. Открива основите на старохристиянска църква също от
V-VІ век, тракийски и латински надпис, битови предмети и сечива. С тези материали Явашов увеличава
фонда на музейната сбирка.
В средата на 1894 г. той напуска Разград и се заселва във Варна. Отначало е назначен за инспектор в
Добрич, а после във Варна, след това учител в Шумен и Търново и отново учител във Варна, където
работи без прекъсване до 1908 г., когато се завръща в Разград. Явашов развива активна дейност и във
Варна. Той е един от учредителите на археологическото дружество и работи съвместно с Карел Шнорцил-
един от първите археолози у нас.
Следващия етап в проучвателната му дейност бележат разкопките на Хисарлъшката селищна могила
през 1921-1922 г. В разкопания сектор намира много предмети от бита и културата на праисторическото
селище през каменно-медната епоха. По негова инициатива се основава на 10.ІІІ.1922 г. археологическо
дружество в Разград, със задача да провежда широка събирателна работа е се грижи за музея. За
председател на дружеството и уредник на музея редовно е избиран неговият основател Анание Явашов.
През същата година той урежда музейната експозиция в специално предоставената сграда на старото
училище до градската община /днес югозападно срещу сградата на Окръжния народен съвет/.
През 1928 г.той прави нови археологически открития. При изкопните работи по строителството на шосето
Разград-Шумен работниците попадат на северозападната ъглова кула от крепостта на Абритус. Явашов
доразкрива кулата и заснема мощната крепост.
Научната му и книжовна дейност датират още от Прага, където участва в издаването на сборника “Ютро” в
1883 г. Като директор, инспектор и учител Явашов превежда, сам пише и издава учебници за гимназията
по ботаника, зоология и химия, превежда научна литература. Проучва флората на родния си край и
създава богата ботаническа сбирка, предадена в последствие на Природонаучния музей към БАН. В
няколко броя на Периодично списание от 1887-1891 г. публикува изследването си “Принос за
познаването на българската флора”. Резултатите от първите разкопки обнародва в “Български алманах”
-1894 г., по-късно разширено в “Сборник на разградското читалище “Развитие”-1904 г. и в “Сборник за
народни умотворения”-1905 г. и “Принос към българската народна ботаническа медицина”. Големият му
принос към българската наука се оценява високо от тогавашното ръководство на Българското книжовно
дружество /днес БАН/, което го избира за дописен член на 10.ХІ.1898 г., а за действителен /академик/ - на
01.ХІ.1900 година.
Явашов написва и издава от Първия до Деветия отчети на археологическото дружество и музея, в които
анализира тяхната годишна дейност и публикува постъпилите материали. Продължително време работи
съвместно с Божидар Давидов по съставянето на Ботаническия речник, който се отпечатва през 1939 г.
Събраните в продължение на десетилетия археологически и исторически материали той публикува в
капиталния си труд “Разград-неговото архиологическо и историческо минало” –1930 г. В тази основна
историческа монография за Разград Явашов подробно разглежда историята на града и неговата
околност. И до днес това изследване си остава ценно помагало за всеки специалист, разработващ
проблемите на местната история. Затова то се коментира във всички по-късни изследвания на наши и
чужди учени, доказателство за голямото научно значение на труда и високата ерудиция на автора, като
заслужено му отрежда място в пантеона на българската историография. Последният му труд издаден
малко преди внезапната му смърт на 25.Май 1934 г. е брошурата “Текето Демир баба-българска
старинна светиня” посветена на издирването на гробницата на великия хан Омуртаг.
Заслугите на академик Анание Явашов бяха оценени по достойнство и той бе удостоен посмъртно с
орден “Кирил и Методий” І степен през 1962 г. Окръжният исторически музей през 1973 г. издигна пред
северната крепост на Абритус гранитен паметник на своя основател, а на къщата, където той е живял и
творил бе поставена мраморна плоча.
продължава обучението си в централната гимназия в Болград /Бесарабия/. През 1878 г. отива в Прага,
където завършва Малостранската гимназия и през 1881 г.е приет в Чешката политехника- отдел
индустриална химия, която специалност успешно завършва през 1884 г. Като студент е посещавал
факултативно и лекциите по природни и исторически науки в Пражкия университет.
През 1884 г. Явашов се завръща в Разград и веднага е назначен за учител в Окръжното петокласно
училище, а от 1885 г. е избран за окръжен училищен инспектор, която длъжност заема до 1889 г. След
това е назначен за първостепенен учител в Търново, после инспектор в София и от 1891 г. отново
постъпва като инспектор в Разградски окръг. Развива активна обществено-политическа дейност. Избран
е за народен представител и секретар на Третото Велико народно събрание през 1886-1887 г.
Многостранните му научни интереси се развиват предимно в три области: природните и исторически
науки, учебното дело. По негово настояване Окръжната постоянна комисия му предоставя 1200 лв. и с
доброволни помощи Явашов организира първите археологически разкопки в западната част на
Хисарлъшката крепост /дн.Абритус/ през 1887 г. Разкрива основи на трикорабна базилика от V-VІ век,
надпис на латински и много находки. С тях той урежда музейна сбирка в сградата на мъжката гимназия.
/днес ЕСПУ Н.Й.Вапцаров / с което поставя началото на Разградския музей. Следващите разкопки
провежда в източната част на Абритус през 1893 г. Открива основите на старохристиянска църква също от
V-VІ век, тракийски и латински надпис, битови предмети и сечива. С тези материали Явашов увеличава
фонда на музейната сбирка.
В средата на 1894 г. той напуска Разград и се заселва във Варна. Отначало е назначен за инспектор в
Добрич, а после във Варна, след това учител в Шумен и Търново и отново учител във Варна, където
работи без прекъсване до 1908 г., когато се завръща в Разград. Явашов развива активна дейност и във
Варна. Той е един от учредителите на археологическото дружество и работи съвместно с Карел Шнорцил-
един от първите археолози у нас.
Следващия етап в проучвателната му дейност бележат разкопките на Хисарлъшката селищна могила
през 1921-1922 г. В разкопания сектор намира много предмети от бита и културата на праисторическото
селище през каменно-медната епоха. По негова инициатива се основава на 10.ІІІ.1922 г. археологическо
дружество в Разград, със задача да провежда широка събирателна работа е се грижи за музея. За
председател на дружеството и уредник на музея редовно е избиран неговият основател Анание Явашов.
През същата година той урежда музейната експозиция в специално предоставената сграда на старото
училище до градската община /днес югозападно срещу сградата на Окръжния народен съвет/.
През 1928 г.той прави нови археологически открития. При изкопните работи по строителството на шосето
Разград-Шумен работниците попадат на северозападната ъглова кула от крепостта на Абритус. Явашов
доразкрива кулата и заснема мощната крепост.
Научната му и книжовна дейност датират още от Прага, където участва в издаването на сборника “Ютро” в
1883 г. Като директор, инспектор и учител Явашов превежда, сам пише и издава учебници за гимназията
по ботаника, зоология и химия, превежда научна литература. Проучва флората на родния си край и
създава богата ботаническа сбирка, предадена в последствие на Природонаучния музей към БАН. В
няколко броя на Периодично списание от 1887-1891 г. публикува изследването си “Принос за
познаването на българската флора”. Резултатите от първите разкопки обнародва в “Български алманах”
-1894 г., по-късно разширено в “Сборник на разградското читалище “Развитие”-1904 г. и в “Сборник за
народни умотворения”-1905 г. и “Принос към българската народна ботаническа медицина”. Големият му
принос към българската наука се оценява високо от тогавашното ръководство на Българското книжовно
дружество /днес БАН/, което го избира за дописен член на 10.ХІ.1898 г., а за действителен /академик/ - на
01.ХІ.1900 година.
Явашов написва и издава от Първия до Деветия отчети на археологическото дружество и музея, в които
анализира тяхната годишна дейност и публикува постъпилите материали. Продължително време работи
съвместно с Божидар Давидов по съставянето на Ботаническия речник, който се отпечатва през 1939 г.
Събраните в продължение на десетилетия археологически и исторически материали той публикува в
капиталния си труд “Разград-неговото архиологическо и историческо минало” –1930 г. В тази основна
историческа монография за Разград Явашов подробно разглежда историята на града и неговата
околност. И до днес това изследване си остава ценно помагало за всеки специалист, разработващ
проблемите на местната история. Затова то се коментира във всички по-късни изследвания на наши и
чужди учени, доказателство за голямото научно значение на труда и високата ерудиция на автора, като
заслужено му отрежда място в пантеона на българската историография. Последният му труд издаден
малко преди внезапната му смърт на 25.Май 1934 г. е брошурата “Текето Демир баба-българска
старинна светиня” посветена на издирването на гробницата на великия хан Омуртаг.
Заслугите на академик Анание Явашов бяха оценени по достойнство и той бе удостоен посмъртно с
орден “Кирил и Методий” І степен през 1962 г. Окръжният исторически музей през 1973 г. издигна пред
северната крепост на Абритус гранитен паметник на своя основател, а на къщата, където той е живял и
творил бе поставена мраморна плоча.